Апостил

Апостилът  по произход е от френски: apostille това е специално удостоверение с печат за заверка-легализиране на документ от държавата, в която документът е издаден. Притежаващите апостил документи се освобождават от всякаква допълнителна форма на легализация в държавите, които са страни по Хагската конвенция от 1961 г.

 Кой може да поставя апостил в България ?

Министерство на правосъдието, което удостоверява с апостил актовете на съдът и нотариусите.
Свидетелство за съдимост се издава от съответния районен съд по месторождение. То трябва да е подписано от районен съдия и от секретар. Следва неговата легализация чрез поставянето на апостил в Министерство на правосъдието. Нотариално заверени актове и документи получават заверка апостил в същото ведомство.

Министерство на външните работи удостоверява с апостил всички останали публични актове като :

• Документите за гражданско състояние и адресна регистрация, издадени от общините;
• Различните удостоверения, сертификати, лицензи и други на министерства, държавни агенции и комисии;
• документи на НОИ, НСИ  и други.

Министерство на образованието и науката удостоверява документите за образование (средно и висше), придобита квалификация и правоспособност.

Какво трябва да знаем за самият апостил ?

Според предписанията на Хагската конвенция всеки апостил има квадратна форма със страна най-малко 9 см. и трябва да съответства на образците, приложени към конвенцията. Задължитлни реквизити на апостила са:

1. име на държавата, издаваща апостила;
2. имена на лицата, подписали документа, който се удостоверява с апостила;
3. длъжност на лицата, подписали документа;
4. наименование и печат на учреждението, издало документа, удостоверен с апостила;
5. наименование на града, в който е поставен апостилът;
6. дата на поставяне на апостила;
7. име на органа, който поставя апостила;
8. номер на апостила;
9. печат на учреждението, поставило апостила;
10. подпис на длъжностното лице, поставило апостила.

Съгласно Хагската конвенция апостилът може да се състави както на един от езиците на Конвенцията (английски или френски), така и на националния език на държавата, издаваща апостила. Конвенцията задължава единствено заглавието на Апостила да е на френски език: Apostille (Convention de la Haye du 5 octobre 1961). По разпространена е практиката на съставяне на двойно заглавие, в което е включен както надписът на френски, така и надпис на националния език на страната, издаваща апостила.

Съществуват няколко способа за поставяне на апостил. Първият от тях е апостил под формата на печат, който се поставя върху документа, а вторият е апостил под формата на приложение към документа.